Кой "изобретява" кадастъра?

GEOlibra.bg

Кой „изобретява“ кадастъра ? 

Безспорно геодезическите измервания съставляват сърцевината на който и да е проект, включващ в себе си инициатива за строителство, архитектура или извършване на разпоредителна сделка. Задавали ли сте си въпроса обаче как тежестта на отговорността, която поема специалистът- геодезист се отразява на професионалния му имидж ? И откъде произтича обществената тежест на работата му, минаваща почти незабележимо сред гръмките суперлативи за поредния грандиозен инвестиционен проект ?

В нашето съвремие геодезическата работа се възприема предимно като техническа дейност, обвързана с организацията и обосновката на цифрови изображения. Но в древността нейният мащаб и социално влияние далеч са надхвърляли минимума на сегашното ни възприятие.
Древните цивилизации познават и прилагат геодезията в пряка връзка с държавното управление и то в ключовата артерия на фискалната политика.
 „В древния Египет съществуват доказателства за документиране на земята за данъчно облагане и други вземания в полза на държавата. Почти 3000 г. пр.н.е. се споменава за такива регистри, пазени в царската регистратура. Регистрите частично са се основавали на измервания на земята. В някои гробници са открити стенописи, изобразяващи земемери по време на работа. Освен за данъчни цели, измерванията на поземлените участъци са били ползвани за възстановяване и ново означаване на границите им след опустошенията при честите разливания на река Нил”.
 В този контекст геодезията била неизменен помощник за опазване на най- съкровената и определяща част от държавния организъм – териториалните граници.
“В древен Рим специалистите в сферата на кадастралните измервания били известни като мензори или агримензори. Тъй като територията на Римската република непрестанно нараствала, за да се управлява, трябвало да има ред в имотите. Възниквали и различни начини на придобиване на собственост – чрез приписване assignatio, чрез окупиране или по друг начин. Задачата на практиците – земемери била не само да разделят земята (agri divisi), но и с технически средства да покажат нейния юридически статус. Те оформяли собствеността на земята (dominium) и показвали кой я владее (possessio). Разчертаването на земята станало практика в края на IV и началото на III в. пр. Хр. “
Тук отново забелязваме ключовата роля на геодезистите за опазване на държавността не само във физически, но и в правен аспект- нещо, което със сигурност водело до увеличаване на общественото уважение към работата им.
“Мензорите били едновременно и технически експерти и лицата, които имали юридическа тежест при спорове. Император Август определя необходимостта от мензори за всяка административна единица. В колониите на ветераните – военни и граждански мензори, в общините – мензори от местната администрация, в провинциите – наместници мензори, а за държавните дела – висши мензори-чиновници”.
Интеграцията на геодезисти във всяко звено от административния апарат на империята е ясно доказателство за важността им не само като представители на властта, но и за авторитета им в изграждането на физическите измерения на същата.
“Мензорите (mensores) участвали в поземлени комисии по собствеността на земята и определяли границите на земите. Когато имало спор, двете страни излагали претенциите си, а за решението допринасял мензорът – геодезист, който установявал истината (litis contestatio), а решението по този начин се наричало arbiter ex compromissu”.
Фигурата на арбитъра е емблематична за древноримската култура и юриспруденция и фактът, че геодезистът носел тази отговорност, свидетелства за огромното доверие в професионализма и нравствените му качества. Именно тези качества били използвани за разрешаване на т.нар. „контроверсии” – спорове относно юридическия статут на недвижимите имоти.
„За най-сложни се смятали следните: “de fine” – за границите, “de loco” – за парцелите, “de positione terminorum” – за поставянето на границите, “de possessione” – за собствеността и “de modo” – за размера. Тъй като е имало и марки за границите на имотите и преди кадастъра на Август, то мензорите е трябвало да познават и генезиса и еволюцията на кадастралната система. По времето на Август мензорите били една от най-уважаваните професии.”
Всички тези исторически факти свидетелстват за жизненоважната обвързаност на държавата с познанията и авторитета на геодезиста, както и за общественото доверие към личността му. Нещо, което в наши дни се свежда предимно до репутация в бранша, е било фундаментът за стабилност в значително по-голям мащаб – този на империята.
(По материали от списание „Геомедия“: 

Абонирайте се за нашите предложения и новини!

споделете тази страница!

Адрес

 ул. "Цар Иван Асен II" 63 
гр. София, България                     


Контакти

Email: office@geolibra.bg              
Тел.: + (359) 884 666 233     
         + (359) 888 130 499

Връзки 

АГКК
 


Обратна връзка 

Моля, изпратете ни вашите идеи, съобщения за грешки, предложения! Всякаква обратна връзка ще бъде оценена.